ХУБАВА СИ

Взирам се в очите ти красиви –

да, хубава си, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ти – като синчец.

Устните ти – като роза.

Въпреки житейската ни проза,

ти самата си поезия.

Излъчваш аромат на фрезия.

Излъчваш щастие и доброта.

В небето си най-ярката звезда!

…

ХУБАВА СЪМ

Поглеждам в спомените си щастливи –

да, хубава съм, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ми – като синчец.

Устните ми – като роза.

Но животът в свойта проза

преобръща красотата в грозота.

Гледам истината в огледалото сега –

теб те няма - красотата ми изчезна

във водовъртежа на житейската ни бездна.

Сега съм тук наистина сама

и съм просто стара, грохнала жена.

МОЯТ ГРАД

Есенни вечери – тихи и топли,

мирис на жълти листа,

шум на мотори,

хора говорят,

весела глъч на деца.

Жълти павета – странни, но хубави.

Храмове със златна душа.

Вечен огън

от нашето минало,

пазари за стари неща.

Много история и самочувствие,

съвременност и доброта.

Старите кестени,

паркове есенни,

винаги свежи цветя.

Влюбени двойки - млади, щастливи,

дълги целувки в нощта -

спомени живи

за младост красива,

малка, самотна сълза.

НЯКОГА

Някога в годините назад

срещнах любовта във този град.

Беше като приказка вълшебна,

съживяваща душата бедна

на едно дете – само в света,

тръгнало със своята мечта.

На крилата си понесе ме тогаз,

заживях живота си в захлас,

но истински и живо, и прекрасно,

с много слънце във небето ясно.

Сега отново тук съм, но уви -

сама съм и душата ме боли.

Косите сиви са, а погледът без плам.

Къде отиде младостта – не знам.

Небето мрачно е и дъжд ръми,

и страдам по отминалите дни.

С ръце в джобовете, със вдигната яка

разхождам се по улиците на града,

където някога, в годините назад

любов и щастие вървяха като на парад.

КАРТИНА

Гледам абстрактна картина –

Вселената – само с две ярки звезди,

които в студената зима

стоплят сърцето, душата ми,

в горещото лято охлаждат

съмненията, бушуващи в мен,

когато е нужно – подклаждат

страстта за борба всеки ден.

Очите ти – те излъчват властта

на земята, от дъжд напоена

и носят абстрактната красота

на една безкрайна Вселена.

ЖЕНА

Вървя през живота си бавно,

уморено поглеждам назад -

виждам годините славни

на младостта като на парад.

Тогава скоростта бе друга –

летях, летях през света,

живеех живота си лудо,

вземах по две стъпала.

После се натоварих

с две дини, че и със три

и скоростта си забавих,

и върховете не покорих…

След това се наложи

да попълзя във калта,

защото просто не можех

да се предам току-така.

Все пак успях да постигна

някои от мойте мечти.

Като например да вдигна

летвата пред синовете ми.

Научих ги да се борят,

научих ги да летят -

но не със голяма скорост

във този тъй странен свят.

Все още уморено живея

по своите правила.

И понякога - рядко, се смея,

защото, все пак, съм жена…

САМО ЕДИН МИГ

Искам да склоня глава на твойто рамо,

да се отпусна във прегръдката ти нежна,

да ме завъртиш във ритъма на танца само

и да ме стоплиш в тази вечер снежна

със целувка топла, мека,

с ритъма на влюбено сърце до мен,

с поглед топъл - на човека,

който ме обича нощ и ден.

Искам да отпием глътка вино,

да се насладим на музиката в тази нощ.

Искам пак и пак да ме прегръщаш силно

с много нежност и със много мощ.

Някога – във времето далеко,

искам да си спомням този миг.

Искам пак да стопля ми сърцето

и да ме закриля като щит

от самотата и от злост човешка,

от студа в една безкрайна нощ,

от всяка моя груба и неволна грешка,

с които съм загубила и теб, и тази нощ.

А може пък докрай да си останем

прегърнати, със стоплени души,

в сърцата ни със спомен странен

за нощ и вино, музика, и в нея - аз и ти.

ВЕЩИЦА

Тази нощ обичам за последен път.

Луната пълна е, но не и любовта в душата ми.

Ограбена е тя, ограбен и светът.

Сърцето ми е празно, подрязани крилата ми.

Излъга моите надежди и мечти.

Обиди и жената, и човека.

Вещицата в мен сега събуди ти

и тя ще действа дълго и полека.

Вещица съм аз и бледата луна

привлича ме безумно -                                       

да яхна своята метла

и да полетя по тъмно.

Да полетя над градове и над села,

да търся хора, будни в късна доба,

които виждат моята метла

и чувстват ясно моята тревога.

Но слънчев лъч пропука ли мъглата,

надеждата отново грейва в мен.

Стопява силата и на метлата

и приземява ме в тоз ясен ден.

Вещица съм аз и бледата луна

привлича ме безумно,

но слънчевата светлина

е нещо по-разумно.

ОБИЧАЙ МЕ

Когато пея мойте трели,

когато стихове редя,

когато плача в дните неуспели,

когато будя се и спя,

когато  съм красива със мечтите,

когато действам и творя,

когато загрозяват ме сълзите

и отчаяно се питам за света,

обичай ме, обичай ме отново,

и дай ми твойта нежна мощ.

Обичай ме, дори да съм готова

да се откажа тази нощ

от ласките любовни, страстни,

дори да искам да умра,

обичай моите контрасти

обичай ме и утре, и сега.

Обичай ме защото съм такава,

защото имам нужда от това,

защото се страхувам от забрава,

от страшната и грозна самота.

Обичай ме, защото те обичам

и искам вечно да си с мен.

Обичам те, обичам те, обичам.

Обичай ме – и нощ и ден...

Тишина

Обичам слънцето да грее,

листата на дърветата

да хвърлят мека сянка над света.

Обичам птиците да пеят

и песните им да прогонват

обзелата сърцето ми ужасна тишина.

Ти отиде си и ето –

тишината настани се

            в моята чувствителна и влюбена душа,

над розите, по пейките, в небето,

и сякаш и над пъстрата и весела,

            и бляскава дъга.

Някой ден на небосклона ще изгрее

дъга по-ярка от мечтите за любов,

ще чуя птиците отново да запеят

и ще прогонят тишината в тоз заспал живот.

           

Обичам слънцето да грее,

листата на дърветата

да хвърлят мека сянка над света.

Обичам и сърцето ми да пее

и музиката в него да живее с любовта.

Как да намеря отново любовта

Въвря по улиците тихи в този град.

Нощта е млада.

Светът е вечно млад.

Но аз не съм и тъй душата страда.

Как да намеря отново любовта –

тук някъде се криеше,

във тези сенки на дърветата, във младостта,

когато пътят към света пред нас се виеше.

Въврях по него,

но някак си доведе ме отново тук –

по тези тихи улици на този град,

когато нощта е млада,

светът наоколо е вечно млад

и кара той сърцето ти да страда.

Как да намеря отново любовта…

Вятър

Вятърът вее, издухва

листа, прахоляци, мечти,

тъжни мисли и хуква

по белия свят, където си ти...

Там някъде – слънцето грее,

животът забързан кипи,

птиците весело пеят.

Дано щастлив да си ти...

Аз няма да те задържам

тука – във сивия свят,

със вятъра - невъздържан

във своя безкраен бяг...

По-скоро – и аз ще поема

по пътя му към света.

Със себе си само ще взема

едничката моя мечта

за много хора, за слънце,

за топли есенни дни,

за обич човешка кат зрънце

и за добротата ни...

Вятърът вее, издухва 

листа, прахоляци, мечти,

тъжни мисли и чувства,

и прави света да трепти.

Обичам те

Обичам да те виждам във съня си,

да бъдеш с мен дори, когато спя.

В мечтите ми, във дните ми, в страстта си

да виждам теб и целия ти свят.

Да те усещам и да те целувам,

да пия сълзи в твоите очи,

да се зареждам, а и да тъгувам.

Обичам те, дори и да горчи…

Обичам те, обичам те и зная,

че винаги ще бъдеш тук, със мен,

понеже аз не спирам да мечтая

дори във трудния и тъжен ден…

МЪЖКИ МОМИЧЕТА

Когато губим,

трябва да умеем да го правим,

с достойнство, сила, лекота.

Да не тежи в душите ни,

а да го извадим

смело на повърхността.

Да можем

да поискаме отново

да победим във следващия бой,

да се усмихнем на света - готови

за нова обич

и за „вечно твой“.

Мъжките момичета

това са –

усмивка на лицето и в беда,

те винаги Човеци са

от класа,

и винаги оставят в теб следа.