КАК ДА ТИ КАЖА

Как да ти кажа

Колко голям е копнежът ми по теб

Колко самотна съм без теб

Колко много се страхувам от живота

Колко ми липсваш

Колко пусто е в душата ми

Колко много те желая

Колко те искам

Колко си мечтая за присъствието ти

Колко силна е мечтата ми за човек като теб

Колко много ми се иска да си в живота ми

Как да ти го кажа като те няма

И не знам дали съществуваш

Но толкова силно го искам

Че не би могло да е така.

Вярвям, искам, мога

Да ти кажа, че ти си моя живот.

Ще го извикам силно –

Така че да ме чуе целия свят –

Обичам те, ела при мен...

СНЕЖИНКИ

Бавно стелят се снежинките –

леки, бели, пухкави перца.

Така отлитат си годинките,

но натежават в нашите сърца.

ЗИМА

Отново зима. И отново сняг.

Но времето със вечния си бяг

не може да ме изненада.

Позната ми е тази сива влага –

в града, в косите ми, в очите ми,

в душата ми, в сърцето и мечтите ми.

Животът продължава пак

да  пада като този тежък сняг,

да посивява и да се топи

да заличава миналите дни.

Но кръговратът на природата е вечен

и пролетният ден е пак обречен

да се яви. И щем-нещем

от себе си отново да дадем

любов, сърце, мечти

надежда, която да крепи

посятото от нас

до сетния ни час...