ХУБАВА СИ

Взирам се в очите ти красиви –

да, хубава си, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ти – като синчец.

Устните ти – като роза.

Въпреки житейската ни проза,

ти самата си поезия.

Излъчваш аромат на фрезия.

Излъчваш щастие и доброта.

В небето си най-ярката звезда!

…

ХУБАВА СЪМ

Поглеждам в спомените си щастливи –

да, хубава съм, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ми – като синчец.

Устните ми – като роза.

Но животът в свойта проза

преобръща красотата в грозота.

Гледам истината в огледалото сега –

теб те няма - красотата ми изчезна

във водовъртежа на житейската ни бездна.

Сега съм тук наистина сама

и съм просто стара, грохнала жена.

МОЯТ ГРАД

Есенни вечери – тихи и топли,

мирис на жълти листа,

шум на мотори,

хора говорят,

весела глъч на деца.

Жълти павета – странни, но хубави.

Храмове със златна душа.

Вечен огън

от нашето минало,

пазари за стари неща.

Много история и самочувствие,

съвременност и доброта.

Старите кестени,

паркове есенни,

винаги свежи цветя.

Влюбени двойки - млади, щастливи,

дълги целувки в нощта -

спомени живи

за младост красива,

малка, самотна сълза.

НЯКОГА

Някога в годините назад

срещнах любовта във този град.

Беше като приказка вълшебна,

съживяваща душата бедна

на едно дете – само в света,

тръгнало със своята мечта.

На крилата си понесе ме тогаз,

заживях живота си в захлас,

но истински и живо, и прекрасно,

с много слънце във небето ясно.

Сега отново тук съм, но уви -

сама съм и душата ме боли.

Косите сиви са, а погледът без плам.

Къде отиде младостта – не знам.

Небето мрачно е и дъжд ръми,

и страдам по отминалите дни.

С ръце в джобовете, със вдигната яка

разхождам се по улиците на града,

където някога, в годините назад

любов и щастие вървяха като на парад.