Опитвам се да
заспя, но не мога –
на небето грее
луна.
Душата ми тъне в
тревога…
Ох, как бих могла
да заспя!
Може би, ако
помечтая,
ще дойде сънят
ми, все пак,
или пък план да
чертая…
Луна, прати ми
твой знак,
който тревогата
да разсее,
бурята в мен да
приспи,
на ръце да ме
полюлее,
пожара в сърцето
ми да потуши.
Да разбера, че
съм права,
че само малко
греша,
че което след
мене остава,
е праведната ми
душа…
Бих искала да съм
спокойна,
уверена в свойте
дела.
Но, когато си
горе, е тройна
тревогата ми и не
мога да спя.
Уморена съм от
страх и съмнения.
Имам нужда от сън
във нощта.
Имам нужда от
бодри вълнения
и усмихнати ведри
лица.
Да знам, че добра
съм и силна,
че помагам на
всеки в беда.
Но животът не е
никак стабилен
и аз много често греша.
При пълнолуние
вината огромна е.
Но утрото
по-мъдро е от вечерта.
Надеждата
замъглява спомена
и облива деня в
светлина…
