НЯКОЙ ДЕН

 

Някой ден ще бъда свободна!

И сигурно ще полетя.

Ще се рея в мечтите си,

ще живея живота си -

моя живот, със много цветя.

Ще храня душата си,

ще пея словата си,

ще пътешествам аз по света.

Ще имам приятели,

ще бъдем мечтатели,

ще бъде спокойна мойта душа.

Ще преборя страха си,

ще науча урока си,

ще живея в синхрон със света.

Някой ден ще бъда свободна!

Някой ден, но не и сега…

ВЪЛШЕБСТВО

Разпукването на розова пъпка

Поляна с маргаритки

Хубава музика

Аромат на липи

Есенна гора

Звездите в лятна вечер

Луната в безсънна нощ

Слънцето в зимен ден

Градските улици през октомври

Смях на деца

Усещането за приятели

Нежна милувка

Усмивката ми

Очите на моя син

Появата ти от мъглата на мечтите ми

МОЖЕ БИ

 

Може би да,

а може би не,

може би утре,

може би днес.

Може би хубаво,

може би весело.

Може би тъжно,

и може би есенно.

Може би слънчево,

може би облачно,

може би шумно,

но може би точно.

Може би грубо,

но може и нежно,

може би чувствено,

може би снежно.

Може би яростно,

може би леко.

Може и тягостно,

може полека.

Може би с чувство,

може би с плам.

А може и бавно,

безлично – не знам…

Може би явно,

може би скришно.

Може би всичко,

може би …нищо .

Искам

Искам да те докосвам,

искам да си до мен,

искам да разговаряме през целия ден.

Искам да ме обичаш

със нежност и мощ,

искам да ме целуваш през цялата нощ.

Искам да сме заедно

и ръка във ръка

да вървим през живота до старостта.

  

ПЕПЕРУДА

Срещнах пеперуда във трамвая.

Кацна на главата на един клошар.

Беше хубава и зная,

че не хареса мириса на стар пазар,

защото веднага си тръгна –

излетя навън, на свобода,

и дори не се обърна,

за да види моята тъга.

Искаше ми се да поостане

и да се порадвам на цвета,

който светеше в нюанси странни

от големите и шарени крила.

Помислих си – дано не тръгне

да си купува шапка в този ден –

мъглата бързо ще обгърне

със сивота прекрасния и тен.

И няма да я различа тогава

от всички в този стар трамвай.

Но пеперудата е права –

лети свободно и си помечтай.

ЗАПАЗЕНА МАРКА

Вървя по алеята в парка.

Дърветата сипят листа.

Моя запазена марка

е да творя чудеса

от фантазии смели и леки

и прекрасни мечти за любов,

докато покрай мене полека

минава самият живот.

Снежинки в небето прелитат

и тихо засипват света.

Но за мен все още никой не пита

защо се разхождам сама

и дали не ми е студено

като мечтая сама под снега.

Навярно вече е време

да се прибера у дома.

Слънце изгрява напролет

и топло е в парка сега.

Отново душата ми моли

за човешката топлина,

за детския смях и игрите,

за пътешествия по света.

А аз стоя там, но съм скрита

дълбоко в своята самота.

Дано някога, в някое лято

да успея да се размразя,

да заживея богато, богато -

със човешката топлина

от много хора в живота край мен,

от кръвната група мечтатели.

Дано скоро дойде тоз хубав ден,

и със моите нови приятели.