Докосване

Докоснах се до нещо хубаво.

Но бързо отлетя.

Изчезна във водовъртежа бурен

на житейската река.

Бе човек – със чувства бурни,

бе човек – мечта...

Но аз не съм напълно сигурна

във себе си сега.

И позволих на този миг прекрасен

да отлети със лекота.

Може и да не си съгласен –

но съжалявам аз сега.

Пролет в парка

На топличкото слънчице през пролетта

във парка радват се пчели, цветя, деца

и хора, уморени от студа,

с надежда плаха в своята душа

за още малко ведри дни

във техния живот на старини,

за още малко топлина

във тяхната изстрадала душа.

Усмивки леки разцъфтяват на лицата,

когато погледът им спре се на децата.

Да – там надеждата е най-голяма

да бъдеш нужен в този свят за двама,

във който си останал сам.

Но може би невярно е – не знам...

И може би животът е такъв,

че сетна пролет кара те да бъдеш пръв...

Нежна нощ

Нежна нощ.

Небето е обсипано с ярки звезди,

щурците пеят с пълна мощ.

На пейката сме двама – аз и ти.

Ръка в ръка,

със секнал дъх,

ний взираме се в пълната луна

и в тъмния дървесен мъх...

И няма думи, няма звук -

ненужни са във този миг.

Вървяхме пътя си до тук,
изляхме чувствата във стих.