Пълнолуние

Опитвам се да заспя, но не мога –

на небето грее луна.

Душата ми тъне в тревога…

Ох, как бих могла да заспя!

Може би, ако помечтая,

ще дойде сънят ми, все пак,

или пък план да чертая…

Луна, прати ми твой знак,

който тревогата да разсее,

бурята в мен да приспи,

на ръце да ме полюлее,

пожара в сърцето ми да потуши.

Да разбера, че съм права,

че само малко греша,

че което след мене остава,

е праведната ми душа…

Бих искала да съм спокойна,

уверена в свойте дела.

Но, когато си горе, е тройна

тревогата ми и не мога да спя.

Уморена съм от страх и съмнения.

Имам нужда от сън във нощта.

Имам нужда от бодри вълнения

и усмихнати ведри лица.

Да знам, че добра съм и силна,

че помагам на всеки в беда.

Но животът не е никак стабилен

и аз много често греша.

При пълнолуние вината огромна е.

Но утрото по-мъдро е от вечерта.

Надеждата замъглява спомена

и облива деня в светлина…

Докосване

Докоснах се до нещо хубаво.

Но бързо отлетя.

Изчезна във водовъртежа бурен

на житейската река.

Бе човек – със чувства бурни,

бе човек – мечта...

Но аз не съм напълно сигурна

във себе си сега.

И позволих на този миг прекрасен

да отлети със лекота.

Може и да не си съгласен –

но съжалявам аз сега.

Пролет в парка

На топличкото слънчице през пролетта

във парка радват се пчели, цветя, деца

и хора, уморени от студа,

с надежда плаха в своята душа

за още малко ведри дни

във техния живот на старини,

за още малко топлина

във тяхната изстрадала душа.

Усмивки леки разцъфтяват на лицата,

когато погледът им спре се на децата.

Да – там надеждата е най-голяма

да бъдеш нужен в този свят за двама,

във който си останал сам.

Но може би невярно е – не знам...

И може би животът е такъв,

че сетна пролет кара те да бъдеш пръв...

Нежна нощ

Нежна нощ.

Небето е обсипано с ярки звезди,

щурците пеят с пълна мощ.

На пейката сме двама – аз и ти.

Ръка в ръка,

със секнал дъх,

ний взираме се в пълната луна

и в тъмния дървесен мъх...

И няма думи, няма звук -

ненужни са във този миг.

Вървяхме пътя си до тук,
изляхме чувствата във стих.

КЪДЕ СИ, ЛЮБОВ

Къде си, любов –

приказна, сладка,

със смели и нежни мечти,

завладяващо истинска,

разтърсващо кратка,

обсебваща нощи и дни!

Защо не си вечна,

постоянна и трайна,

съпътстваща моя живот?

Защо си разочароваща,

но все пак - омайна,

като пролетен мощен поток...

Къде си, любов!

Къде си? Къде си?

Върни се отново при мен!

Копнея за твойте

омайващи песни,

изпълващи зимния ден.

Ела отново, любов!

Понеси ме

на крилете си - денем и нощ!

Дай на живота ми

твоето име

и твоята истинска мощ!

Разтърси ме отново –

изпепеляващо, диво!

Дай ми отново крила!

Оцвети битието ми сиво,
мъгливо,

съживи бедната ми душа!

ПОДАЙ РЪКА

Подай ръка, тръгни със мен

и да покорим света.

Виж хубавия слънчев ден

как стопля твоята душа.

Върви напред и се засмей!

Усмивката е нежна мощ.

А след това през смях запей

и в тъмната и страшна нощ.

Обичай, смело се бори

за любовта в живота твой.

И не забравяй в миг дори,

че ти си този смел герой.