КЪДЕ СИ, ЛЮБОВ

Къде си, любов –

приказна, сладка,

със смели и нежни мечти,

завладяващо истинска,

разтърсващо кратка,

обсебваща нощи и дни!

Защо не си вечна,

постоянна и трайна,

съпътстваща моя живот?

Защо си разочароваща,

но все пак - омайна,

като пролетен мощен поток...

Къде си, любов!

Къде си? Къде си?

Върни се отново при мен!

Копнея за твойте

омайващи песни,

изпълващи зимния ден.

Ела отново, любов!

Понеси ме

на крилете си - денем и нощ!

Дай на живота ми

твоето име

и твоята истинска мощ!

Разтърси ме отново –

изпепеляващо, диво!

Дай ми отново крила!

Оцвети битието ми сиво,
мъгливо,

съживи бедната ми душа!