вторник, 24 февруари 2015 г.

ВЕЩИЦА

Тази нощ обичам за последен път.
Луната пълна е, но не и любовта в душата ми.
Ограбена е тя, ограбен и светът.
Сърцето ми е празно, подрязани крилата ми.

Излъга моите надежди и мечти.
Обиди и жената, и човека.
Вещицата в мен сега събуди ти
и тя ще действа дълго и полека.

Вещица съм аз и бледата луна
привлича ме безумно -                                       
да яхна своята метла
и да полетя по тъмно.

Да полетя над градове и над села,
да търся хора, будни в късна доба,
които виждат моята метла
и чувстват ясно моята тревога.

Но слънчев лъч пропука ли мъглата,
надеждата отново грейва в мен.
Стопява силата и на метлата
и приземява ме в тоз ясен ден.

Вещица съм аз и бледата луна
привлича ме безумно,
но слънчевата светлина
е нещо по-разумно.

ОБИЧАЙ МЕ

Когато пея мойте трели,
когато стихове редя,
когато плача в дните неуспели,
когато будя се и спя,

когато  съм красива със мечтите,
когато действам и творя,
когато загрозяват ме сълзите
и отчаяно се питам за света,

обичай ме, обичай ме отново,
и дай ми твойта нежна мощ.
Обичай ме, дори да съм готова
да се откажа тази нощ

от ласките любовни, страстни,
дори да искам да умра,
обичай моите контрасти
обичай ме и утре, и сега.

Обичай ме защото съм такава,
защото имам нужда от това,
защото се страхувам от забрава,
от страшната и грозна самота.

Обичай ме, защото те обичам
и искам вечно да си с мен.
Обичам те, обичам те, обичам.
Обичай ме – и нощ и ден...

неделя, 22 февруари 2015 г.

Тишина

Обичам слънцето да грее,
листата на дърветата
да хвърлят мека сянка над света.
Обичам птиците да пеят
и песните им да прогонват
обзелата сърцето ми ужасна тишина.

Ти отиде си и ето –
тишината настани се
            в моята чувствителна и влюбена душа,
над розите, по пейките, в небето,
и сякаш и над пъстрата и весела,
            и бляскава дъга.

Някой ден на небосклона ще изгрее
дъга по-ярка от мечтите за любов,
ще чуя птиците отново да запеят
и ще прогонят тишината в тоз заспал живот.
           
Обичам слънцето да грее,
листата на дърветата
да хвърлят мека сянка над света.
Обичам и сърцето ми да пее
и музиката в него да живее с любовта.