Тази нощ обичам за
последен път.
Луната пълна е, но не и
любовта в душата ми.
Ограбена е тя, ограбен и
светът.
Сърцето ми е празно,
подрязани крилата ми.
Излъга моите надежди и мечти.
Обиди и жената, и човека.
Вещицата в мен сега събуди
ти
и тя ще действа дълго и
полека.
Вещица съм аз и бледата
луна
привлича ме безумно
-
да яхна своята метла
и да полетя по тъмно.
Да полетя над градове и
над села,
да търся хора, будни в
късна доба,
които виждат моята метла
и чувстват ясно моята
тревога.
Но слънчев лъч пропука ли
мъглата,
надеждата отново грейва в
мен.
Стопява силата и на
метлата
и приземява ме в тоз ясен
ден.
Вещица съм аз и бледата
луна
привлича ме безумно,
но слънчевата светлина
е нещо по-разумно.