ВЕЩИЦА

Тази нощ обичам за последен път.

Луната пълна е, но не и любовта в душата ми.

Ограбена е тя, ограбен и светът.

Сърцето ми е празно, подрязани крилата ми.

Излъга моите надежди и мечти.

Обиди и жената, и човека.

Вещицата в мен сега събуди ти

и тя ще действа дълго и полека.

Вещица съм аз и бледата луна

привлича ме безумно -                                       

да яхна своята метла

и да полетя по тъмно.

Да полетя над градове и над села,

да търся хора, будни в късна доба,

които виждат моята метла

и чувстват ясно моята тревога.

Но слънчев лъч пропука ли мъглата,

надеждата отново грейва в мен.

Стопява силата и на метлата

и приземява ме в тоз ясен ден.

Вещица съм аз и бледата луна

привлича ме безумно,

но слънчевата светлина

е нещо по-разумно.