КАРТИНА

Гледам абстрактна картина –

Вселената – само с две ярки звезди,

които в студената зима

стоплят сърцето, душата ми,

в горещото лято охлаждат

съмненията, бушуващи в мен,

когато е нужно – подклаждат

страстта за борба всеки ден.

Очите ти – те излъчват властта

на земята, от дъжд напоена

и носят абстрактната красота

на една безкрайна Вселена.

ЖЕНА

Вървя през живота си бавно,

уморено поглеждам назад -

виждам годините славни

на младостта като на парад.

Тогава скоростта бе друга –

летях, летях през света,

живеех живота си лудо,

вземах по две стъпала.

После се натоварих

с две дини, че и със три

и скоростта си забавих,

и върховете не покорих…

След това се наложи

да попълзя във калта,

защото просто не можех

да се предам току-така.

Все пак успях да постигна

някои от мойте мечти.

Като например да вдигна

летвата пред синовете ми.

Научих ги да се борят,

научих ги да летят -

но не със голяма скорост

във този тъй странен свят.

Все още уморено живея

по своите правила.

И понякога - рядко, се смея,

защото, все пак, съм жена…

САМО ЕДИН МИГ

Искам да склоня глава на твойто рамо,

да се отпусна във прегръдката ти нежна,

да ме завъртиш във ритъма на танца само

и да ме стоплиш в тази вечер снежна

със целувка топла, мека,

с ритъма на влюбено сърце до мен,

с поглед топъл - на човека,

който ме обича нощ и ден.

Искам да отпием глътка вино,

да се насладим на музиката в тази нощ.

Искам пак и пак да ме прегръщаш силно

с много нежност и със много мощ.

Някога – във времето далеко,

искам да си спомням този миг.

Искам пак да стопля ми сърцето

и да ме закриля като щит

от самотата и от злост човешка,

от студа в една безкрайна нощ,

от всяка моя груба и неволна грешка,

с които съм загубила и теб, и тази нощ.

А може пък докрай да си останем

прегърнати, със стоплени души,

в сърцата ни със спомен странен

за нощ и вино, музика, и в нея - аз и ти.