ЖЕНА

Вървя през живота си бавно,

уморено поглеждам назад -

виждам годините славни

на младостта като на парад.

Тогава скоростта бе друга –

летях, летях през света,

живеех живота си лудо,

вземах по две стъпала.

После се натоварих

с две дини, че и със три

и скоростта си забавих,

и върховете не покорих…

След това се наложи

да попълзя във калта,

защото просто не можех

да се предам току-така.

Все пак успях да постигна

някои от мойте мечти.

Като например да вдигна

летвата пред синовете ми.

Научих ги да се борят,

научих ги да летят -

но не със голяма скорост

във този тъй странен свят.

Все още уморено живея

по своите правила.

И понякога - рядко, се смея,

защото, все пак, съм жена…