Тишина

Обичам слънцето да грее,

листата на дърветата

да хвърлят мека сянка над света.

Обичам птиците да пеят

и песните им да прогонват

обзелата сърцето ми ужасна тишина.

Ти отиде си и ето –

тишината настани се

            в моята чувствителна и влюбена душа,

над розите, по пейките, в небето,

и сякаш и над пъстрата и весела,

            и бляскава дъга.

Някой ден на небосклона ще изгрее

дъга по-ярка от мечтите за любов,

ще чуя птиците отново да запеят

и ще прогонят тишината в тоз заспал живот.

           

Обичам слънцето да грее,

листата на дърветата

да хвърлят мека сянка над света.

Обичам и сърцето ми да пее

и музиката в него да живее с любовта.