Срещнах пеперуда във трамвая.
Кацна на главата на един клошар.
Беше хубава и зная,
че не хареса мириса на стар пазар,
защото веднага си тръгна –
излетя навън, на свобода,
и дори не се обърна,
за да види моята тъга.
Искаше ми се да поостане
и да се порадвам на цвета,
който светеше в нюанси странни
от големите и шарени крила.
Помислих си – дано не тръгне
да си купува шапка в този ден –
мъглата бързо ще обгърне
със сивота прекрасния и тен.
И няма да я различа тогава
от всички в този стар трамвай.
Но пеперудата е права –
лети свободно и си помечтай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар