МУЗИКАТА

Преди известно време преживях нещо – опасност от лоша диагноза. Слава Богу – оказа се, че страховете са били излишни – нямаше заболяване.

Но докато течеше процесът на диагностично уточняване, бях уплашена – мислех си, че вече трябва да се простя с този свят. Оказа се, че наистина не съм готова да го направя сега спокойно. Едва ли и някога бих могла…

Но се замислих – какво ще ми липсва най-много от този свят, когато се преселя в другия.

Разбира се – момчетата ми – най-много ще ми липсват – моите мили момчета…

Но следващото, за което се сетих, беше…музиката…

Не зная как е в другия свят – има ли я тази музика, която слушам сега. Но ако я няма, тя ще ми липсва страшно много – моята музика…

Толкова си велик, Господи, че създаваш такива велики неща, като хубавата музика!

Днешния живот – тук, в моята дестинация, е много труден, грозен, повечето хора са злобни, прости, завистливи. Човешките взаимоотношения са на първично ниво. Затова ми е жал за моите момчета и техните връстници. Живот в такава среда е твърде прозаичен.

Но я има музиката! Много от интелигентните млади хора се обръщат към нея, за да могат да оцелеят като хора. За да съхранят висшите човешки пориви.

Моите момчета също имат и вроден и придобит усет към хубавата музика и към хубавите човешки взаимоотношения. В този смисъл съм спокойна за тях и за тяхното обкръжение. И надеждата ми за красиво бъдеще е в тях.

Моят живот е тук и днес. И не е много красив. Но имам много красива музика, която ме крепи, пречиства, и която много ще ми липсва някога…