ХУБАВА СЪМ

Поглеждам в спомените си щастливи –

да, хубава съм, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ми – като синчец.

Устните ми – като роза.

Но животът в свойта проза

преобръща красотата в грозота.

Гледам истината в огледалото сега –

теб те няма - красотата ми изчезна

във водовъртежа на житейската ни бездна.

Сега съм тук наистина сама

и съм просто стара, грохнала жена.