НЯКОГА

Някога в годините назад

срещнах любовта във този град.

Беше като приказка вълшебна,

съживяваща душата бедна

на едно дете – само в света,

тръгнало със своята мечта.

На крилата си понесе ме тогаз,

заживях живота си в захлас,

но истински и живо, и прекрасно,

с много слънце във небето ясно.

Сега отново тук съм, но уви -

сама съм и душата ме боли.

Косите сиви са, а погледът без плам.

Къде отиде младостта – не знам.

Небето мрачно е и дъжд ръми,

и страдам по отминалите дни.

С ръце в джобовете, със вдигната яка

разхождам се по улиците на града,

където някога, в годините назад

любов и щастие вървяха като на парад.