Отново зима. И отново сняг.
Но времето със вечния си бяг
не може да ме изненада.
Позната ми е тази сива влага –
в града, в косите ми, в очите ми,
в душата ми, в сърцето и мечтите ми.
Животът продължава пак
да пада като този тежък сняг,
да посивява и да се топи
да заличава миналите дни.
Но кръговратът на природата е вечен
и пролетният ден е пак обречен
да се яви. И щем-нещем
от себе си отново да дадем
любов, сърце, мечти
надежда, която да крепи
посятото от нас
до сетния ни час...
Няма коментари:
Публикуване на коментар