Вятър

Вятърът вее, издухва

листа, прахоляци, мечти,

тъжни мисли и хуква

по белия свят, където си ти...

Там някъде – слънцето грее,

животът забързан кипи,

птиците весело пеят.

Дано щастлив да си ти...

Аз няма да те задържам

тука – във сивия свят,

със вятъра - невъздържан

във своя безкраен бяг...

По-скоро – и аз ще поема

по пътя му към света.

Със себе си само ще взема

едничката моя мечта

за много хора, за слънце,

за топли есенни дни,

за обич човешка кат зрънце

и за добротата ни...

Вятърът вее, издухва 

листа, прахоляци, мечти,

тъжни мисли и чувства,

и прави света да трепти.