ХУБАВА СИ

Взирам се в очите ти красиви –

да, хубава си, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ти – като синчец.

Устните ти – като роза.

Въпреки житейската ни проза,

ти самата си поезия.

Излъчваш аромат на фрезия.

Излъчваш щастие и доброта.

В небето си най-ярката звезда!

…

ХУБАВА СЪМ

Поглеждам в спомените си щастливи –

да, хубава съм, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ми – като синчец.

Устните ми – като роза.

Но животът в свойта проза

преобръща красотата в грозота.

Гледам истината в огледалото сега –

теб те няма - красотата ми изчезна

във водовъртежа на житейската ни бездна.

Сега съм тук наистина сама

и съм просто стара, грохнала жена.

МОЯТ ГРАД

Есенни вечери – тихи и топли,

мирис на жълти листа,

шум на мотори,

хора говорят,

весела глъч на деца.

Жълти павета – странни, но хубави.

Храмове със златна душа.

Вечен огън

от нашето минало,

пазари за стари неща.

Много история и самочувствие,

съвременност и доброта.

Старите кестени,

паркове есенни,

винаги свежи цветя.

Влюбени двойки - млади, щастливи,

дълги целувки в нощта -

спомени живи

за младост красива,

малка, самотна сълза.

НЯКОГА

Някога в годините назад

срещнах любовта във този град.

Беше като приказка вълшебна,

съживяваща душата бедна

на едно дете – само в света,

тръгнало със своята мечта.

На крилата си понесе ме тогаз,

заживях живота си в захлас,

но истински и живо, и прекрасно,

с много слънце във небето ясно.

Сега отново тук съм, но уви -

сама съм и душата ме боли.

Косите сиви са, а погледът без плам.

Къде отиде младостта – не знам.

Небето мрачно е и дъжд ръми,

и страдам по отминалите дни.

С ръце в джобовете, със вдигната яка

разхождам се по улиците на града,

където някога, в годините назад

любов и щастие вървяха като на парад.

КАРТИНА

Гледам абстрактна картина –

Вселената – само с две ярки звезди,

които в студената зима

стоплят сърцето, душата ми,

в горещото лято охлаждат

съмненията, бушуващи в мен,

когато е нужно – подклаждат

страстта за борба всеки ден.

Очите ти – те излъчват властта

на земята, от дъжд напоена

и носят абстрактната красота

на една безкрайна Вселена.

ЖЕНА

Вървя през живота си бавно,

уморено поглеждам назад -

виждам годините славни

на младостта като на парад.

Тогава скоростта бе друга –

летях, летях през света,

живеех живота си лудо,

вземах по две стъпала.

После се натоварих

с две дини, че и със три

и скоростта си забавих,

и върховете не покорих…

След това се наложи

да попълзя във калта,

защото просто не можех

да се предам току-така.

Все пак успях да постигна

някои от мойте мечти.

Като например да вдигна

летвата пред синовете ми.

Научих ги да се борят,

научих ги да летят -

но не със голяма скорост

във този тъй странен свят.

Все още уморено живея

по своите правила.

И понякога - рядко, се смея,

защото, все пак, съм жена…

САМО ЕДИН МИГ

Искам да склоня глава на твойто рамо,

да се отпусна във прегръдката ти нежна,

да ме завъртиш във ритъма на танца само

и да ме стоплиш в тази вечер снежна

със целувка топла, мека,

с ритъма на влюбено сърце до мен,

с поглед топъл - на човека,

който ме обича нощ и ден.

Искам да отпием глътка вино,

да се насладим на музиката в тази нощ.

Искам пак и пак да ме прегръщаш силно

с много нежност и със много мощ.

Някога – във времето далеко,

искам да си спомням този миг.

Искам пак да стопля ми сърцето

и да ме закриля като щит

от самотата и от злост човешка,

от студа в една безкрайна нощ,

от всяка моя груба и неволна грешка,

с които съм загубила и теб, и тази нощ.

А може пък докрай да си останем

прегърнати, със стоплени души,

в сърцата ни със спомен странен

за нощ и вино, музика, и в нея - аз и ти.