РОЗА В САКСИЙКА

РОЗА В САКСИЙКА

            Виолетка отново “беше в притеснение”, както често мислеше за себе си тя.

Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро.  Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и оправдание – толкова хора изпадаха в беда, но не се поддаваха на страха и намираха начин да изплуват. Тя също се бореше – и то като тигрица. Но коефициента и на полезно действие не беше висок, защото много от енергията отиваше, за да се преборва със страховете си. Единственото, което успя за тези няколко години беше да не потънат – останаха на повърхността, но още не бяха изплували след потопа, който ги заля – образно казано, естествено.

Най-много я плашеха дребните повреди в къщи. Защото нямаше пари да вика майстори, нямаше близки, които да и помогнат без пари и сама трябваше да се оправя. Едрите аварии, обаче, бяха друго.

 Сега и протече кранчето на радиатора. Обади се на специалист. Но трябваше да се източи водата от системата. Колкото и да не и се искаше, наложително бе да потърси помощ от съседите. През всичките тези години беше успяла да не ги моли за нищо, защото всички я гледаха уплашено – да не им се натресе на врата с тежките си проблеми.

Беше изумена – и мъжът и жената в семейството с такъв ентусиазъм откликнаха на молбата и, че ченето и увисна. Няколко дни, докато се отстрани проблема, и двамата тичаха нагоре-надолу, въпреки, че беше лято и те си имаха работа на село.

Затова, когато пробите приключиха и съседът и позвъни на вратата, за да разбере дали всичко е наред, Виолетка му благодари спонтанно и по детски – хвърли се на врата му и избълва цяла тирада от благодарности. Този път увисна неговото чене. Горкият човек – шашна се от тази неочаквана спонтанност от страна на възрастен човек. Наоколо имаше и други съседи и може би дори му стана неудобно. Но Виолетка толкова рядко беше получавала непринудена и некомерсиална помощ, че наистина не можа да се въздържи. Дори сълзите и потекоха – от благодарност.

На следващата вечер на вратата отново се позвъни. Както винаги – не очакваха никого – или поне нищо добро. Виолетка отвори с притеснение. Пред очите и се появи малка розичка в малка саксийка, а зад нея – съседът.

- Това е за теб, благодаря ти... – смутен, замънка човекът.

- Но за какво – та нали аз трябва да ти благодаря. Но освен с думи, нямам с какво друго...

- Вземи, вземи – за тебе е – припряно и го тикна в ръцете и си тръгна.

            Няколко дни по-късно, на връщане от работа, Виолетка срещна съпругата. Тъкмо се канеше да и благодари за съдействието и жената я подмина, гледайки я страшно...

            “Все пак – дълбоко в себе си хората са добри” – помисли си Виолетка и се забърза към дома.....